Породата "Кавказка овчарка" е една от най-добре доказалите се породи служебни кучета, служили в

Кавказка_овчарка

kavkazka ovcharka

наименования

Caucasian Mountain Dog
Caucasian Sheepdog
Caucasian Ovcharka
Kavkaski Ovcar
Kavkaz Dog
Kavkaz Mastiff
Kavkaz Volkodav
Kavkazskaya (...kiaia) Ovcharka
Ovtcharka (Owtcharka)
Sage Ghafghazi
Volkodav

произход

Georgia , Азърбайджан , Армения

съкращения

CO
Caucasian
KO

класификация

FCI:     Група2 секция 2 #328
AKC:   FSS     Stds    
          
UKC:  Кучета пазачи

съветската армия (породата произхожда от кавказките републики на бившия Съветски съюз). Със същата цел е внесено за развъждане и в други страни, като Полша, Чехия, Унгария, Германия и др. В днешно време породата е получила световна популярност, като едни умни кучета, предоставящи вярна и надеждна охрана. В САЩ, където тя е много високо оценена със своите качества за охрана, я сравняват с Колт 45-ти калибър. Кавказката овчарка е древна порода. Първоначално е наричана кавказки дог. Древните кавказци разказвали не само за схватки с вълци, но и истории за участието на това куче и във военни действия още срещу римските легионери и във всички последващи войни в Кавказ. Кавказките овчарки се характеризират с добре изразена активно-отбранителна реакция (настървеност), която неотменно се предава по наследство. Именно това тяхно качество ги прави незаменими в ролята на караулни кучета.Внушителния ръст, недоверчивостта към непознати, издържливост, приспособимост към различни температури и климатични условия, голяма физическа сила, която те не прахосват напразно, позволяват тази порода да намери добро приложение в много страни. Стандарт и описание на породата. Кавказската овчарка е куче над среден ръст, здрава конституция, силна, издържлива, непретенциозна, чуствителна и настървена. Резки отклонения от типа на конституцията - лека, сух тип се считат за недъзи. Покорство и страх също се считат за недъзи. Тип поведение, характерно за породата - уравновесен, инертен, което е свързано с конструкционните особенноси на телосложението, а също така със специалния подбор - условия на существуване и исползване (при оскъдна храна, сурови условия, тежка постоянна работа, големи и трудни преходи). Естествено, че подвижно и енергично куче, намирайки се в такива условия, ще изразходва излишно силите си и не би се справило със задачите си. Опита показва, че кавказки овчарки, израсли в подобрени условия, от рано подложени на възпитателна дресировка, която засилва възбудителните процеси, стават значително по-активни и подвижни. Височината на кучето е не по-малко от 65 см. за мъжки и не по-малко от 60 см за женски. Желателния ръст за мъжко куче е - 72-78 см. Индекса на удълженоост се колебае при различните типове предствители на породата, затова като недостатък на издължеността може да се приемат случаите на явна диспропорция, например: укъсен формат, свързан с издължени крака - комбинация нетипична за породата или удължен формат с къси крака. Индекса на удълженост за мъжки кучета е- 102-106, а за женски - 105-108. Цветовете на козината са разнообразни - прошарено-сив, различни, обикновенно светли или рижави оттенъци, рижави, кафяви. Козината им е права, със силно развита по-късо косместа козина от по-светъл цвят.По главата и предните лапи косъма е къс и плътно прилепнал. Кавказките овчарки биват: Дългокосмести - с удължен косъм (11-12 см) и добре развита козина, която на ушите и шията образува "грива". Козината, покриваща опашката от всички страни в прави дебела и разрошена. Късокосмести - покрити с гъста, здрава козина с дълшина на косъма (6-7 см). При тях не се наблщдава "грива" около шията и ушите. Съществува и междинен вариант. Тънката и нежна козина е резултат от израстване при стайни условия и изнежване. Тя както и не правата, а вълниста козина се считат за дефект в породата. Кожа, мускулатура, кости. Кожата е дебела, достатъчно eластична, понякога образува нагъвания в областта на шията. Мускулатурата е масивна, силна и добре развита. Костите са здрави, често груби. Слабите кости или мускулатура в зависимост от степента на изразеност могат да бъдат считани за недостатък или дефект в породата. Главата е масивна, с широка черепна част и сильно развити скули. Челото е широко, плоско, разделено от недълбока бразда на две части. Перехода от челото към муцуната е изразен, но в плавен переход. Муцуната е по-къса от дължината на челото, слабо заострена, с дебели, но сухи и добре прибрани устни. Ноздрите на носа са големи и широки, черни на цвят. При белите и светли кучета се допуска цвета да бъде и кафяв. Ушите са високо на главата, къси. Като правило, ушите леко се подрязват още в детска възраст. Очите са неголеми, дълбоко поставени с тъмно-кафяви или кафяви на цвят. При светлите окраскки е допустимо по-светли очи. Зъбите са бели, големи, добре развити, плътно прилягащи един към друг. Захапката е ножницообразна. Допуска се и права захапка в резултат на недобър подбор или непълноценен хранителен рацион се проявяват аномалии на зъбната система (малки, недоразвити или бързо износващи се зъби). Шията дебела, здрава и къса, разположена под ъгъл 30-40° спрямо остта по дължината на тялото. Гръдите (гръден кош) са широки и разширяващи се назад. Долната част на гърдите достига до лактите или дори слиза и под тях. Гърбът е широк, мускулест, добре развит и се отделя над линията на гръбнака. Гръбнакът е широк, прав и мускулест. Стомахът е умерено прибран. Предните лапи при поглед отпред са прави и успоредни, ъгълът на свързването им с плещите е 90-100°; лактите са добре развити. Задните крайници при поглед отзад са прави и успоредни. Лапите са големи, с овална форма. Опашката е високо със сърпообразна форма или кръгла.